:.:Нощният студентски град:.:

Горд съм, че съм българин. А ти?

Но ми е жал за националите по футбол

Нощният студентски град

Историята, която ще прочетеш, може да е подобна на действителен случай.

Една нощ както си спах, се събудих от зверски глад (не ми казвай, че не ти се е случвало). Показах завидна енергия за сънен студент и за нула време излязох от входа, запътвайки се към популярно денонощно заведение за бързо хранене. Беше тъмно като за 4 през нощта и някак измамно тихо за студентски град. За първи път ми се случваше да кръжа из махалата напълно трезвен по това време. С напускането на общежитието съзрях няколко едвам балансиращи студенти, за които пътят до вкъщи бе така дълъг и най-вече...неравен! Това забеляза дори моят сънен поглед, който реши да не се отплесва и смело продължи пътя си, надявайки се бързо да си довърши сънищата. Надеждите ми се свиха пред вида на опашката, която може да се сравни с футболисти, чакащи пред Sin City. Уви, нямах алтернатива и застанах на здравословна дистанция зад последния. Картинката бе не просто потресаваща. Бях обкръжен от стотина зомбита, които, от една страна изглеждаха плашещо с изцъклените си кървясали очи и размазани гримове (или просто следи от скандали в диското), а от друга бяха жалки и смешни с неспособността да си поръчат нищо, други пък изобщо не се мъчеха, ами бяха налягали по маси, столове...каквото има, в крайна сметка! Такава миризма сигурно не се е носела дори в кръчмите из Дивия Запад. Но няма да акцентирам върху това. Единствените, които говорехме разбираем български, бяхме аз и 3-те дежурни момичета. Личеше им, че имат богат опит с препили клиенти и успяваха да разшифрират малкото съгласни, които изричаха клиентите. Изпълняваха повече заявки от двуядрен процесор и въпреки това от време на време някой се провикваше защо не му били сервирали сандвича. Една от служителките отговори, че заведението е на самообслужване, последва същия въпрос отново, а тя, естествено, се отказа да му отговаря (напълно я подкрепям). Неволно съзрях през прозореца приближаваща нова вълна почерпени и отчаяни типове. Сякаш вече си бях поел необходимото количество изпарения за деня, и изведнъж получих бургер с пилешко филе (все едно го бях поръчал). Останалото беше лесно.

Твоето мнение

Използвай иконите от скайп ( :D, (sun), (happy) и т.н. )

Още от сайта

Подобни новини

Коментари

Колеги

Анкета

Моите топ 30

Всички качени песни тук!

Текст:

Историята, която ще прочетеш, може да е подобна на действителен случай.

Една нощ както си спах, се събудих от зверски глад (не ми казвай, че не ти се е случвало). Показах завидна енергия за сънен студент и за нула време излязох от входа, запътвайки се към популярно денонощно заведение за бързо хранене. Беше тъмно като за 4 през нощта и някак измамно тихо за студентски град. За първи път ми се случваше да кръжа из махалата напълно трезвен по това време. С напускането на общежитието съзрях няколко едвам балансиращи студенти, за които пътят до вкъщи бе така дълъг и най-вече...неравен! Това забеляза дори моят сънен поглед, който реши да не се отплесва и смело продължи пътя си, надявайки се бързо да си довърши сънищата. Надеждите ми се свиха пред вида на опашката, която може да се сравни с футболисти, чакащи пред Sin City. Уви, нямах алтернатива и застанах на здравословна дистанция зад последния. Картинката бе не просто потресаваща. Бях обкръжен от стотина зомбита, които, от една страна изглеждаха плашещо с изцъклените си кървясали очи и размазани гримове (или просто следи от скандали в диското), а от друга бяха жалки и смешни с неспособността да си поръчат нищо, други пък изобщо не се мъчеха, ами бяха налягали по маси, столове...каквото има, в крайна сметка! Такава миризма сигурно не се е носела дори в кръчмите из Дивия Запад. Но няма да акцентирам върху това. Единствените, които говорехме разбираем български, бяхме аз и 3-те дежурни момичета. Личеше им, че имат богат опит с препили клиенти и успяваха да разшифрират малкото съгласни, които изричаха клиентите. Изпълняваха повече заявки от двуядрен процесор и въпреки това от време на време някой се провикваше защо не му били сервирали сандвича. Една от служителките отговори, че заведението е на самообслужване, последва същия въпрос отново, а тя, естествено, се отказа да му отговаря (напълно я подкрепям). Неволно съзрях през прозореца приближаваща нова вълна почерпени и отчаяни типове. Сякаш вече си бях поел необходимото количество изпарения за деня, и изведнъж получих бургер с пилешко филе (все едно го бях поръчал). Останалото беше лесно.