• 1
• 2
• 3
• 4
• 5

Без значение колко често се заслушвате в случаен разговор едва ли не сте забелязали неграмотността му. Вчера например в автобуса дочух две хлапета да си говорят. Едното от тях сподели с отчетлив глас:

- К'во ши прайм ся?

Доста грозновато нали? Уникално, но в това изречение няма да намерите нито една дума в тълковен речник. В желанието си да "спести" няколко букви и да говори по-меко (защото се предполага, че е по-лесно или не знам вече и аз) човек свиква с иновациите. Това е все едно да пишеш молба на латиница - хората ще те разберат, но написаното не е на български. Дори чужденците, учещи нашия език (ако изобщо има останали такива) няма да разбере, че вие всъщност говорите български. Ние не сме като в английския да пишем едно, а да четем друго. Има си прости правила и те се спазват от твърде малък процент. Правогор може да чуете от учителите, по новините (и то не по всички канали). Макар че и водещите си позволяват леки отклонения (например "днеска" вместо съществуващата дума "днес" и други, за които няма да се спирам).
Според мен обаче ние копираме английския език. Разговорно те използват твърде често несъществуващи апострофи. Или пък някои думи просто се скъсяват, за да не губят толкова ценно време в тяхното изговаряне. Затова сега вместо да се каже "какво", масово се използва "к'во". И което е по-лошото - става несъзнателно и може да се случи на всеки. Но не може да се бориш за работно място в елитна компания и на първия ден да се изтресеш на щефа с думите "К'во стаа шефе?". Не говорим само за излагация, а и за манталитет и езикова култура.

Въпросът или може би проблемът " Докъде стигна правоговорът? " не само, че не намира своя отговор, а и се задълбочава все повече. Очаквайте скоро най-дългите думи да станат трибуквени, а поздравът да бъде "ззз" (съкратено от "здр", което пък е сбито "здрасти")