• 1
• 2
• 3
• 4
• 5

"Формата е временна, класата – вечна" – обикновено феновете използват този футболен афоризъм за едни или други отбори, но той спокойно може да бъде отнесен и към отделни играчи. Със сигурност, поне към двама велики голмайстори – Роналдо и Филипо Индзаги. Първият е набор 76, а вторият е роден през 1973 година. На възрастта на Рони, някои негови колеги вече изучават тънкостите на треньорския занаят, а някои връстници на Пипо трупат дипломи. Тези двамата обаче не мислят за отказване и треньорски кариери, защото знаят, че могат да дадат още на футбола. Като играчи.

Има няколко неща, които свързват тези двама големи нападатели. Едно от тези неща е Милан. Настоящият отбор на Индзаги и последният европейски отбор на Роналдо. И двамата са били съотборници на Христо Стоичков – Роналдо в Барселона, а Индзаги в Парма. Но може би най-важното: и двамата, също като Стоичков, са гениални - всеки по своя си начин. И продължават да го показват, нищо че вече не са първа младост. Роналдо и Индзаги са две отделни доказателства за правдивостта на един друг известен афоризъм: "Във футбола няма млади и стари, а можещи и неможещи".

С коремче или без коремче, Роналдо винаги е способен да отбележи решаващ гол или просто да ни покаже, че прякорът му Феномена не е случаен. Още в първите си години в професионалния футбол Роналдо бе голова машина – 54 гола в 57 мача за ПСВ Айндховен. Към голямата слава обаче го изстреля трансферът в Барселона през 1996 година. В първия си и единствен сезон с екипа на каталунците Роналдо реализира фантастичните 47 гола в 49 мача във всички турнири и засега е последният играч, вкарал повече от 30 гола в Примера дивисион в рамките на един сезон.

През 1994 бразилецът стана световен шампион на 17 години!!! 15 години по-късно нападателят все още не мисли за отказване от футбола. Напротив, въпреки непрестанните и тежки контузии, въпреки че на 32 е изгубил част от феноменалната си бързина, която показваше в Барселона, Интер, в Реал (Мадрид) и на моменти в Милан, Роналдо пак демонстрира класата си, пък макар и в отстъпващото по сила на водещите европейски клубни шампионати бразилско първенство. В неделя срещу понеделник Феномена вкара първия си гол за новия си отбор Коринтианс. Гол в последната минута, с който Рони спаси отбора си от загуба срещу Палмейрас. В 30-те минути, които изкара на терена, след като се появи в игра, Роналдо показа, че продължава да бъде специален играч, необикновен играч, умеещ не само да бележи решаващи голове, но и да създава положения за съотборниците си и да взривява публиката с ефектните си изпълнения. В сряда срещу четвъртък Рони бе вече титуляр и вкара нов решаващ гол за Коринтианс - този път победен.

Роналдо си остава Роналдо. Неслучайно точно той подобри рекорда на Герд Мюлер и стана играча с най-много голове на световни първенства - 15. Неслучайно точно Роналдо бе футболистът, който отбеляза онзи фантастичен гол на Компостела с екипа на Барса. Кой друг би могъл да вкара този гол? Може би единствено Лео Меси. Да, Меси също е явление и го чака бляскаво бъдеще. Но Феномена е само един. И всички знаем, че това е Роналдо.

Феномен е и Филипо Индзаги. Пипо невинаги е във форма (най-вече заради контузиите), но когато отборът му най-много се нуждае от него, той се събира и дава най-доброто от себе си. На 35 години той отново показа на всички, че все още влиза в категорията топнападател. Че винаги може да се разчита на него. Че е уникален. Кариерата на Индзаги, също като тази на Роналдо, е белязана от контузии, но Супер Пипо винаги е готов да се завърне. И да затвори устите на критиците си или на тези, които не го харесват.

Доскоро Индзаги бе футболистът с най-много голове (63) в европейските клубни турнири, но в края на миналата година друг велик играч – нападателят на Реал (Мадрид) Раул, му отне рекорда. Супер Пипо обаче си остава първият футболист, отбелязал два хеттрика (и двата с фланелката на Ювентус) в Шампионската лига. По-късно добави и трети с екипа на Милан през сезон 2002-2003 срещу Ла Коруня. Още през 1997 година Пипо стана голмайстор на Серия "А" с 24-те гола, които отбеляза за Аталанта. 10 години по-късно Индзаги показа, че головият му нюх съвсем не го е напуснал и донесе поредния трофей на Милан в Шампионската лига с двете си попадения при победата с 2:1 срещу Ливърпул на финала. Победа, с която "росонерите" взеха сладък реванш за онова драматично поражение от мърсисайдци през 2005.

Преди няколко дни, в неделя, позабравеният Индзаги отново бе спасителят на Милан. "Росонерите" имат Зеедорф, имат Кака, Роналдиньо, Пато, имат и (бледата сянка на) Шевченко. Имат дори самия Дейвид Бекъм. Но имат и Филипо Индзаги. И именно ветеранът даде жизненоважната глътка въздух на търсещия истинското си лице Милан с хеттрика си срещу отбора, където всъщност изгря звездата му – Аталанта.

Роналдо и Филипо Индзаги са големи не само заради изключителния талант, който притежават. Те са големи и заради своя шампионски характер. Заради това, че след толкова много години в големия футбол, след толкова контузии и трудни моменти, двамата продължават да блестят. Не само в компютърните игри, но и на футболния терен.