:.:Син финал на Уембли:.:

Горд съм, че съм българин. А ти?

Но ми е жал за националите по футбол

Син финал на Уембли

През изминалия уикенд най-скъпият стадион в света бе в центъра на събитията. Повод за това бе провеждането на полуфиналите на най-стария футболен турнир в света - ФА Къп. От няколко години финалните срещи се играят тук, за да няма домакинско предимство за някой от 2-та отбора. До тази фаза достигнаха 3 тима от топ 4 на Висшата Лига и Евертън, който пък острани 4-тия Ливърпул. Интересното е, че полуфиналите тук доста наподобяват тези в Шампионската Лига.

Първата среща е от така нарачените лондонски дербита, предлагащи твърде равностойна и оспорвана борба. Аз очаквах крайно труден мач предвид спомена за срещата на "Станфорд Бридж" завършила с победа за "топчиите" след 1:2 и гол от явна засада. Въпреки това артилеристите показаха желание за победа и я постигнаха. Сега ситуацията е малко по-различна, наближава края на сезона и мачовете имат несравнимо значение. Ето че Арсенал не успя да се противопостави на Челси и въпреки че поведоха след колективна грешка в нашата защита, ние съумяхме да изравним чрез Флоран Малуда, който направи най-силния си мач за сезона. Мачът вървеше на приливи и отливи; 10-ина минути Арсенал имаха инициативата, следващите 10 пък тя бе в нас... В такива моменти грешки като тези на вратаря Фабиански не остават ненаказани. Именно той бе отговорен за 2-рия гол и за невероятната голова възможност в началото на мача. Категорично полякът бе барометърът на срещата - от неговото представяне донякъде зависеха нашите попадения. Дидие Дрогба отново се изяви като лидер и може да съжелява, че отбеляза само един гол. На другия полюс е Адебайор, който се бори, но не представляваше сериозна заплаха. Може би затова той бе заменен от Бентнер, който така и не разкри потенциала си. Арсенал безспорно е симпатичен млад тим, но му трябва още време за да се обиграе и да реализира положенията си, а това се видя в тази среща. Колкото до нас, отборът е способен да спечели Купата на Англия независимо кой е съперникът. Анелка залезе втория полусезон, но пък сега тепърва изгрява Дрогба. Есиен също играе на нужното ниво, замествайки неубедителния Микел. Справедливо или не - резултатът е отново 1:2, но сега в тяхна вреда :)

Другият мач би могъл да свърши дори разгромно, но в състава на Юнайтед се разчиташе на младостта. В отговорни мачове като този това не е оправдано. Карлинг къп е мястото за подобни експерименти. Евертън страртираха с най-доброто, с което разполагаха. С оглед на възможностите, аз прогнозирах равенство в редовното време, като по-вероятно изглеждаше да е 1:1. Е, гол не падна, но хиксът си е хикс. Когато мачът не вървеше добре, сър Алекс сякаш не искаше да промени облика на тима. Може би затова той до последно отлагаше влизането на Димитър Бербатов, който този път бе резерва на младока Македа, за когото 90 минути на терена се видяха много. И ако оставим на страна съмненията за дузпа през 2-рото полувреме, то Майк Райли си вършеше добре работата, а мачът минаваше равностойно. С началото на 1-вото продължение Бербатов взе участие в срещата и застана зад Тевез. Играта на отбора се раздвижи значително, но до гол не се стигна. В дузпите винаги има риск, така че нищо не е сигурно до последно. Нашият Бербатов едва ли не провалил мачът с пропуска си 1-вата дузпа, към която той наистина подходи крайно несериозно. Та нали преди него и Тим Кейхил пропусна от 11-те метра? Дали ако Евертън бяха загубили дузпите всички щяха да обвинят него? Да, Евертън показаха по-здрави нерви и заслужено надделяха, но сега кого да обвиним? Бербатов? Нали той е звездата, трябваше да вкара като лидер на резервния тим на Юнайтед. Който на когото иска да се сърди, но самоувереността на сър Алекс го постави в това положение. Е, нали сега ще спечелим Титлата в Англия и Шампионската Лига и всичко наред. Амиии как да го кажа, трудна работа. Колкото до Требъла, той май всяка година се отлага.

Челси и Евертън ще се срещнат на 23-ти в мач от Премиършип. Финалът пък е на 30-ти май. Най-справедливо е и 2-та отбора да играем с резервен екип. Е, не че има някакво значение, но в такива мачове всяко предимство може да е от значение. Не отдавна Евертън пак имаше няколко мача с един и същ отбор. И това бе отбора от "Амфийлд". Интересното е, че "карамелите" тогава играха 3 пъти с тях, 2 от които като гост и завършиха с 1 победа и 2 равенства срещу отбора с претенции за Титлата в Англия. Това ще е един от последните ни мачове (струва ми се последният официален) за сезона и ще е хубаво да завърши триумфално.

Твоето мнение

Използвай иконите от скайп ( :D, (sun), (happy) и т.н. )

man4estar igraha mn slabo a arsenal mojeha da biat ;]

Каза vankata на 20/4/2009

Още от сайта

Подобни новини

Коментари

Колеги

Анкета

Моите топ 30

Всички качени песни тук!

Текст:

Първата среща е от така нарачените лондонски дербита, предлагащи твърде равностойна и оспорвана борба. Аз очаквах крайно труден мач предвид спомена за срещата на "Станфорд Бридж" завършила с победа за "топчиите" след 1:2 и гол от явна засада. Въпреки това артилеристите показаха желание за победа и я постигнаха. Сега ситуацията е малко по-различна, наближава края на сезона и мачовете имат несравнимо значение. Ето че Арсенал не успя да се противопостави на Челси и въпреки че поведоха след колективна грешка в нашата защита, ние съумяхме да изравним чрез Флоран Малуда, който направи най-силния си мач за сезона. Мачът вървеше на приливи и отливи; 10-ина минути Арсенал имаха инициативата, следващите 10 пък тя бе в нас... В такива моменти грешки като тези на вратаря Фабиански не остават ненаказани. Именно той бе отговорен за 2-рия гол и за невероятната голова възможност в началото на мача. Категорично полякът бе барометърът на срещата - от неговото представяне донякъде зависеха нашите попадения. Дидие Дрогба отново се изяви като лидер и може да съжелява, че отбеляза само един гол. На другия полюс е Адебайор, който се бори, но не представляваше сериозна заплаха. Може би затова той бе заменен от Бентнер, който така и не разкри потенциала си. Арсенал безспорно е симпатичен млад тим, но му трябва още време за да се обиграе и да реализира положенията си, а това се видя в тази среща. Колкото до нас, отборът е способен да спечели Купата на Англия независимо кой е съперникът. Анелка залезе втория полусезон, но пък сега тепърва изгрява Дрогба. Есиен също играе на нужното ниво, замествайки неубедителния Микел. Справедливо или не - резултатът е отново 1:2, но сега в тяхна вреда :)

Другият мач би могъл да свърши дори разгромно, но в състава на Юнайтед се разчиташе на младостта. В отговорни мачове като този това не е оправдано. Карлинг къп е мястото за подобни експерименти. Евертън страртираха с най-доброто, с което разполагаха. С оглед на възможностите, аз прогнозирах равенство в редовното време, като по-вероятно изглеждаше да е 1:1. Е, гол не падна, но хиксът си е хикс. Когато мачът не вървеше добре, сър Алекс сякаш не искаше да промени облика на тима. Може би затова той до последно отлагаше влизането на Димитър Бербатов, който този път бе резерва на младока Македа, за когото 90 минути на терена се видяха много. И ако оставим на страна съмненията за дузпа през 2-рото полувреме, то Майк Райли си вършеше добре работата, а мачът минаваше равностойно. С началото на 1-вото продължение Бербатов взе участие в срещата и застана зад Тевез. Играта на отбора се раздвижи значително, но до гол не се стигна. В дузпите винаги има риск, така че нищо не е сигурно до последно. Нашият Бербатов едва ли не провалил мачът с пропуска си 1-вата дузпа, към която той наистина подходи крайно несериозно. Та нали преди него и Тим Кейхил пропусна от 11-те метра? Дали ако Евертън бяха загубили дузпите всички щяха да обвинят него? Да, Евертън показаха по-здрави нерви и заслужено надделяха, но сега кого да обвиним? Бербатов? Нали той е звездата, трябваше да вкара като лидер на резервния тим на Юнайтед. Който на когото иска да се сърди, но самоувереността на сър Алекс го постави в това положение. Е, нали сега ще спечелим Титлата в Англия и Шампионската Лига и всичко наред. Амиии как да го кажа, трудна работа. Колкото до Требъла, той май всяка година се отлага.

Челси и Евертън ще се срещнат на 23-ти в мач от Премиършип. Финалът пък е на 30-ти май. Най-справедливо е и 2-та отбора да играем с резервен екип. Е, не че има някакво значение, но в такива мачове всяко предимство може да е от значение. Не отдавна Евертън пак имаше няколко мача с един и същ отбор. И това бе отбора от "Амфийлд". Интересното е, че "карамелите" тогава играха 3 пъти с тях, 2 от които като гост и завършиха с 1 победа и 2 равенства срещу отбора с претенции за Титлата в Англия. Това ще е един от последните ни мачове (струва ми се последният официален) за сезона и ще е хубаво да завърши триумфално.