Плутон е втората по големина планета-джудже, позната на нас. До 24 август 2006 г. се смяташе за деветата планета от слънчевата система. Поради малките си размери, наклона на орбитата спрямо слънчевия екватор и ексцентричната си орбита, заради която понякога се намира по-близо до Слънцето от Нептун, се спореше дали Плутон трябва да се разглежда като планета. Това предизвика редица протести по света. Промяната на статута му в планета-джудже се дължи на това, че наскоро бяха открити 3 небесни тела, подобни на него, които претендираха да бъдат десета планета и учените решиха, че е по-добре да махнат него, отколкото да добавят другите. Небесното тяло носи името на римския бог на подземното царство Плутон.

Открит от Клайд Уилям Томбо (е известен също така с откриването на много астероиди, както и с изследване на съобщенията за неидентифицирани летящи обекти) на 18 февруари 1930 г. Планетата впоследствие е намерена на фотографии , най-старите от които са били заснети на 19 март 1915 г. Томбо открива Плутон докато търси неизвестната планета X, причиняваща отклонения в орбитата на Нептун. В действителност обаче тези „отклонения“ са били причинени от недостатъчната точност, с която масата на Нептун е била известна тогава.

Орбитален период: 90 613,3058 дни (248,09 години)
Синодичен период: 366,74 дни
Средна орбитална скорост: 4,666 km/s
Макс. орбитална скорост: 6,112 km/s
Мин. орбитална скорост: 3,676 km/s

Поради голямата отдалеченост от Земята много малко е известно за Плутон. Той ще бъде посетен от космически апарат най-рано през 2015 г., според плановете на НАСА за мисията Нови Хоризонти. Тази мисия ще включва камери, инструменти за радионаблюдение и спректрография с цел характеризиране на цялостната геология, повърхностен състав и атмосфера на Плутон, Харон и двата новооткрити спътника. В допълнение се планира посещението на обекти в пояса на Кайпер чак през 2022 г. На снимката виждате Плутон заснет от "Нови Хоризонти".

Плутон има три известни естествени спътника — Харон (на снимката вляво), естествен спътник, открит през 1978 г., Никта и Хидра, открити през 2005 г. Плутон и Харон се въртят синхронно един спрямо друг; винаги са обърнати един към друг с една и съща страна. Откриването на Харон позволи да се определи общата маса на Плутон и Харон, като се използва орбиталният им период и кеплеровите закони. Преди да бъде наблюдаван отделно от Харон, за Плутон се смяташе, че има големина между тази на Меркурий и Марс. След появата на телескопи с адаптивна оптика големината му беше наблюдавана директно. Възможно е Плутон и Харон първоначално да са били спътници на Нептун, но по-късно да са били „изхвърлени“ на собствена орбита. Сегашните данни обаче показват, че Плутон никога не е бил нептунов спътник.

През 2002 г. е открит обекта от пояса на Кайпер (част от Слънчевата система) 50000 Кваоар (вляво) с диаметър от 1280 km (близо ½ от този на Плутон). Впоследсвтие бе открит обект 90482 Оркус с приблизително същите размери, а на 15 март 2004 г. бе открит и 90377 Седна (вдясно) с горна граница на диаметъра от 1800 km. Ако диаметърът бъде потвърден това би бил най-големия обект открит в Слънчевата система след Плутон през 1930 г. Някои астрономи считат че е само въпрос на време преди да бъде открит обект по-голям от Плутон, дори такъв със собствени спътници. Изглежда обаче, че за в бъдеще Плутон ще бъде смятан за планета по исторически, а не фактологически причини, по същия начин както Европа се смята за отделен континент от Азия, въпреки че в геоложки смисъл двата континента образуват Евразия.